15 дек. 2014 г., 10:25

На баба и дядо 

  Поэзия » Любовная
472 0 0

Още млада се баба спомина,

безсилна тя пред болестта,

само дядо се опита

да доживее старостта.

 

Но дойде ден и той си отиде,

на прага на своята старост,

защото туй част от живота е

и никой не пита за жалост.

 

Баба нея не можах да опозная,

мама каза била хубав човек,

но за нея нямало спасение

и за болестта и лек.

 

Дядо, него го помня,

зиме и лете да пуши качак,

нарамил пушка през рамо

на лов той тръгнал пак.

 

Сега там горе са се събрали,

сигурно са и много щастливи,

но искаше ми се поне за миг,

да бяха тук,да бяха живи!

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??