15.12.2014 г., 10:25

На баба и дядо

803 0 0

Още млада се баба спомина,

безсилна тя пред болестта,

само дядо се опита

да доживее старостта.

 

Но дойде ден и той си отиде,

на прага на своята старост,

защото туй част от живота е

и никой не пита за жалост.

 

Баба нея не можах да опозная,

мама каза била хубав човек,

но за нея нямало спасение

и за болестта и лек.

 

Дядо, него го помня,

зиме и лете да пуши качак,

нарамил пушка през рамо

на лов той тръгнал пак.

 

Сега там горе са се събрали,

сигурно са и много щастливи,

но искаше ми се поне за миг,

да бяха тук,да бяха живи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...