На баба и дядо
Още млада се баба спомина,
безсилна тя пред болестта,
само дядо се опита
да доживее старостта.
Но дойде ден и той си отиде,
на прага на своята старост,
защото туй част от живота е
и никой не пита за жалост.
Баба нея не можах да опозная,
мама каза била хубав човек,
но за нея нямало спасение
и за болестта и лек.
Дядо, него го помня,
зиме и лете да пуши качак,
нарамил пушка през рамо
на лов той тръгнал пак.
Сега там горе са се събрали,
сигурно са и много щастливи,
но искаше ми се поне за миг,
да бяха тук,да бяха живи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Левков Всички права запазени