Още млада се баба спомина,
безсилна тя пред болестта,
само дядо се опита
да доживее старостта.
Но дойде ден и той си отиде,
на прага на своята старост,
защото туй част от живота е
и никой не пита за жалост.
Баба нея не можах да опозная,
мама каза била хубав човек,
но за нея нямало спасение
и за болестта и лек.
Дядо, него го помня,
зиме и лете да пуши качак,
нарамил пушка през рамо
на лов той тръгнал пак.
Сега там горе са се събрали,
сигурно са и много щастливи,
но искаше ми се поне за миг,
да бяха тук,да бяха живи!
© Илия Левков All rights reserved.