12 июн. 2013 г., 16:14  

На баба ми

1.6K 1 5

 

 

Свещ. Догаря бавно.

Оглеждам се във пламъка ù.

Още е горещ.

И топли...

Боли...

Ела отново. Моля се.

Прости. Не мога да забравя обичта ти.

И грижата.

Сърцето ми е там, при теб.

Прегръщам те с най-силната си обич.

Ще дойда някой ден.

Не сега, сега горя и нужна съм.

Прегръщам те, целувам ветровете

и пращам ти сълзите си по тях...

Вземи ги в шепа и пази ги,

те топлят с обичта позната.

Целувам те с най-силната си болка.

Завинаги ще си в сърцето ми.

Помни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единствено този, който е преживял подобно нещо, би усетил болката от написаното...
  • Разтърсващо е!Не мога да коментирам, мога само да оценя.
  • Съболезнования за загубата ви! Да, наистина е много тежко, особено в началото. След такава загуба човек преподрежда приоритетите си, променя се. Намира / след време / някакъв друг смисъл, нещо което да изпълва и осмисля дните му, но с ясното съзнание, че заместител няма. Ето затова боли най- много, защото знаеш, че всичко вече е безвъзвратно загубено. Аз не вярвам, че времето лекува. То просто ни прави по- мъдри и само толкова. Ако можех да избирам...
  • Съчувствам ви, скоро загубих баща си, много е тежко! А написаното от вас е много силно, докосва ми сърцето! Браво!
  • Благодаря ти, Антоан, че се спираш при мен. Вече съм ти казвала, че високо ценя мнението ти. Ти си един от хората в този сайт, който може да бъде учител на всички. Дано повече хора го разберат.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...