blackdahlia (Далия)
12 264
12.06.2013 г., 16:14 ч.  

На баба ми 

  Поезия » Друга
1349 1 5

 

 

Свещ. Догаря бавно.

Оглеждам се във пламъка ù.

Още е горещ.

И топли...

Боли...

Ела отново. Моля се.

Прости. Не мога да забравя обичта ти.

И грижата.

Сърцето ми е там, при теб.

Прегръщам те с най-силната си обич.

Ще дойда някой ден.

Не сега, сега горя и нужна съм.

Прегръщам те, целувам ветровете

и пращам ти сълзите си по тях...

Вземи ги в шепа и пази ги,

те топлят с обичта позната.

Целувам те с най-силната си болка.

Завинаги ще си в сърцето ми.

Помни...

© Далия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Единствено този, който е преживял подобно нещо, би усетил болката от написаното...
  • Разтърсващо е!Не мога да коментирам, мога само да оценя.
  • Съболезнования за загубата ви! Да, наистина е много тежко, особено в началото. След такава загуба човек преподрежда приоритетите си, променя се. Намира / след време / някакъв друг смисъл, нещо което да изпълва и осмисля дните му, но с ясното съзнание, че заместител няма. Ето затова боли най- много, защото знаеш, че всичко вече е безвъзвратно загубено. Аз не вярвам, че времето лекува. То просто ни прави по- мъдри и само толкова. Ако можех да избирам...
  • Съчувствам ви, скоро загубих баща си, много е тежко! А написаното от вас е много силно, докосва ми сърцето! Браво!
  • Благодаря ти, Антоан, че се спираш при мен. Вече съм ти казвала, че високо ценя мнението ти. Ти си един от хората в този сайт, който може да бъде учител на всички. Дано повече хора го разберат.
Предложения
: ??:??