Jun 12, 2013, 4:14 PM  

На баба ми

  Poetry » Other
1.6K 1 5

 

 

Свещ. Догаря бавно.

Оглеждам се във пламъка ù.

Още е горещ.

И топли...

Боли...

Ела отново. Моля се.

Прости. Не мога да забравя обичта ти.

И грижата.

Сърцето ми е там, при теб.

Прегръщам те с най-силната си обич.

Ще дойда някой ден.

Не сега, сега горя и нужна съм.

Прегръщам те, целувам ветровете

и пращам ти сълзите си по тях...

Вземи ги в шепа и пази ги,

те топлят с обичта позната.

Целувам те с най-силната си болка.

Завинаги ще си в сърцето ми.

Помни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Единствено този, който е преживял подобно нещо, би усетил болката от написаното...
  • Разтърсващо е!Не мога да коментирам, мога само да оценя.
  • Съболезнования за загубата ви! Да, наистина е много тежко, особено в началото. След такава загуба човек преподрежда приоритетите си, променя се. Намира / след време / някакъв друг смисъл, нещо което да изпълва и осмисля дните му, но с ясното съзнание, че заместител няма. Ето затова боли най- много, защото знаеш, че всичко вече е безвъзвратно загубено. Аз не вярвам, че времето лекува. То просто ни прави по- мъдри и само толкова. Ако можех да избирам...
  • Съчувствам ви, скоро загубих баща си, много е тежко! А написаното от вас е много силно, докосва ми сърцето! Браво!
  • Благодаря ти, Антоан, че се спираш при мен. Вече съм ти казвала, че високо ценя мнението ти. Ти си един от хората в този сайт, който може да бъде учител на всички. Дано повече хора го разберат.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....