spanian (Тихомир)
14 1
13 февр. 2008 г., 23:14

На баща ми 

  Поэзия
870 0 5
 

 

Сълза проронена - капка малка

вятъра прогони в душата.

Бушуват мисли, като река нехваната.

Струи от болка пръскат спомени.

Помня, лято беше - кървеше,

но до мен стоеше като скала

и се подпрях - не паднах.

Първи клас - къде попаднах,

пак скала намерих.

Гаджета, свалки, залъгалки,

изгуби се като мъгла в пустиня -

не те виждам.

Демокрация, бюрокрация, излагация

- ненавиждам те.

Работя върху себе си,

пускам кепенците.

Телефонът звъни в черно.

Изчезна.

Къде да се подпра в тази мъгла.

Обичам те, ненавиждам те.

Тече по бузите капка

и не ми е сладка,

но гони вятъра.

Когато кървя, до мен ще има скала.

Обичам те.

© Тихомир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??