spanian (Тихомир)
14 1
Feb 13, 2008, 11:14 PM

На баща ми 

  Poetry
869 0 5
 

 

Сълза проронена - капка малка

вятъра прогони в душата.

Бушуват мисли, като река нехваната.

Струи от болка пръскат спомени.

Помня, лято беше - кървеше,

но до мен стоеше като скала

и се подпрях - не паднах.

Първи клас - къде попаднах,

пак скала намерих.

Гаджета, свалки, залъгалки,

изгуби се като мъгла в пустиня -

не те виждам.

Демокрация, бюрокрация, излагация

- ненавиждам те.

Работя върху себе си,

пускам кепенците.

Телефонът звъни в черно.

Изчезна.

Къде да се подпра в тази мъгла.

Обичам те, ненавиждам те.

Тече по бузите капка

и не ми е сладка,

но гони вятъра.

Когато кървя, до мен ще има скала.

Обичам те.

© Тихомир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??