посветено на баща ми Владимир Методиев Кусев, който си отиде от този свят на 19.03.2004 г. , шест месеца преди да се роди внукът му.
Има дни, в които ми липсваш безкрайно.
Като чук удря мъката в мен.
Ти ме обичаше тъй всеотдайно...
Страшно пуст е животът без теб.
Нямам време до гроба ти, татко, да дойда.
А тъгата без жал ме яде...
Нямам време, защото до мен, скъпи татко,
твоя внук - Владимир днес расте.