12.09.2007 г., 22:13

На баща ми

1K 0 7
посветено на баща ми Владимир Методиев Кусев, който си отиде от този свят на 19.03.2004 г. , шест месеца преди да се роди внукът му.

Има дни, в които ми липсваш безкрайно.
Като чук удря мъката в мен.
Ти ме обичаше тъй всеотдайно...
Страшно пуст е животът без теб.

Нямам време до гроба ти, татко, да дойда.
А тъгата без жал ме яде...
Нямам време, защото до мен, скъпи татко,
твоя внук - Владимир днес расте.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...