Sep 12, 2007, 10:13 PM

На баща ми

  Poetry
1K 0 7
посветено на баща ми Владимир Методиев Кусев, който си отиде от този свят на 19.03.2004 г. , шест месеца преди да се роди внукът му.

Има дни, в които ми липсваш безкрайно.
Като чук удря мъката в мен.
Ти ме обичаше тъй всеотдайно...
Страшно пуст е животът без теб.

Нямам време до гроба ти, татко, да дойда.
А тъгата без жал ме яде...
Нямам време, защото до мен, скъпи татко,
твоя внук - Владимир днес расте.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...