5 июл. 2006 г., 14:04

На "баща" ми

Поэзия

1.4K 1 7

Кой си ти? Защо сега пристигаш?
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...

И знаеше ли как съм страдала за тебе?...
Попита ли поне веднъж за мен?
Желаеше ли даже за минути да ме вземеш,
за да осмислиш с радост някой детски ден?

Никога и не разбра кога съм болна,
не разбра дали съм яла или не...
А живя живота си охолно,
без лишения и без дете!

Помниш ли сълзите на сестра ми?
Помниш ли, че ти дори не я позна?!
Не видя ли колко са събрани
в нас страдания, горчилки и тъга?!

Първият ни ден в училище не помниш,
а дори и на последния не беше там.
Знаеш ли какво ни струваше да се преборим
с подигравките, и целия ни срам?!

Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички -
Мама и порасналите вече дъщерички!
Прошка не търси, недей да се срамуваш!
Просто ти за нас не съществуваш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

a3`4oBekbT (Човече)

Поздрави, Елена!

2009-09-03T18:06:23+03:00
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

Да, за съжаление има и такива "бащи"...

2008-10-10T15:33:14+03:00
Ладида (Ема Венева)

Това е едно от най-добрите за мене! Много се радвам!

2007-09-07T14:37:43+03:00
vasisid (Василена Костова)

Много изстрадано!Много истинско!

2007-05-21T16:06:57+03:00
ELENA_ELENA (Елена Елена)

Благодаря на всички ! Един стих е истински само когато повярваш в него! Вие повярвахте и ви благодаря !
А на тези които ме съжаляват мога да кажа че това е само стихотворение на светлинни години от моя живот аз се радвам на щастливо семейство!

2006-07-06T09:12:23+03:00