Кой си ти? Защо сега пристигаш? Какво ти трябва? Съжаление нали? А нощите, когато в плач заспивах, ти беше ли нещастен? Надали...
И знаеше ли как съм страдала за тебе?... Попита ли поне веднъж за мен? Желаеше ли даже за минути да ме вземеш, за да осмислиш с радост някой детски ден?
Никога и не разбра кога съм болна, не разбра дали съм яла или не... А живя живота си охолно, без лишения и без дете!
Помниш ли сълзите на сестра ми? Помниш ли, че ти дори не я позна?! Не видя ли колко са събрани в нас страдания, горчилки и тъга?!
Първият ни ден в училище не помниш, а дори и на последния не беше там. Знаеш ли какво ни струваше да се преборим с подигравките, и целия ни срам?!
Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички - Мама и порасналите вече дъщерички! Прошка не търси, недей да се срамуваш! Просто ти за нас не съществуваш!
Благодаря на всички ! Един стих е истински само когато повярваш в него! Вие повярвахте и ви благодаря !
А на тези които ме съжаляват мога да кажа че това е само стихотворение на светлинни години от моя живот аз се радвам на щастливо семейство!
С горчивина написан стих, много изстрадан.
Ще ти пиша отличен, защото усещам болката ти.
Продължи смело напред Лени и нека Бог да е с вас.
И прости, прошката облагородява.
Бъдете щастливи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.