На "баща" ми
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...
И знаеше ли как съм страдала за тебе?...
Попита ли поне веднъж за мен?
Желаеше ли даже за минути да ме вземеш,
за да осмислиш с радост някой детски ден?
Никога и не разбра кога съм болна,
не разбра дали съм яла или не...
А живя живота си охолно,
без лишения и без дете!
Помниш ли сълзите на сестра ми?
Помниш ли, че ти дори не я позна?!
Не видя ли колко са събрани
в нас страдания, горчилки и тъга?!
Първият ни ден в училище не помниш,
а дори и на последния не беше там.
Знаеш ли какво ни струваше да се преборим
с подигравките, и целия ни срам?!
Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички -
Мама и порасналите вече дъщерички!
Прошка не търси, недей да се срамуваш!
Просто ти за нас не съществуваш!
© Елена Елена All rights reserved.
Много се радвам!