5 jul 2006, 14:04

На "баща" ми  

  Poesía
1150 1 7
Кой си ти? Защо сега пристигаш?
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А  нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...

И знаеше ли как съм страдала за тебе?...
Попита ли поне веднъж за мен?
Желаеше ли даже за минути да ме вземеш,
за да осмислиш с радост някой детски ден?

Никога и не разбра кога съм болна,
не разбра дали съм яла или не...
А живя живота си охолно,
без лишения и без дете!

Помниш ли сълзите на сестра ми?
Помниш ли, че ти дори не я позна?!
Не видя ли колко са събрани
в нас страдания, горчилки и тъга?!

Първият ни ден в училище не помниш,
а дори и на последния не беше там.
Знаеш ли какво ни струваше да се преборим
с подигравките, и целия ни срам?!

Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички -
Мама и  порасналите вече дъщерички!
Прошка не търси, недей да се срамуваш!
Просто ти за нас не съществуваш!
  

© Елена Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави, Елена!
  • Да, за съжаление има и такива "бащи"...
  • Това е едно от най-добрите за мене! Много се радвам!
  • Много изстрадано!Много истинско!
  • Благодаря на всички ! Един стих е истински само когато повярваш в него! Вие повярвахте и ви благодаря !
    А на тези които ме съжаляват мога да кажа че това е само стихотворение на светлинни години от моя живот аз се радвам на щастливо семейство!
  • С горчивина написан стих, много изстрадан.
    Ще ти пиша отличен, защото усещам болката ти.
    Продължи смело напред Лени и нека Бог да е с вас.
    И прости, прошката облагородява.
    Бъдете щастливи!
  • много мъка в думите ти, Елена!
Propuestas
: ??:??