5 jul 2006, 14:04

На "баща" ми

  Poesía
1.4K 1 7
Кой си ти? Защо сега пристигаш?
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А  нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...

И знаеше ли как съм страдала за тебе?...
Попита ли поне веднъж за мен?
Желаеше ли даже за минути да ме вземеш,
за да осмислиш с радост някой детски ден?

Никога и не разбра кога съм болна,
не разбра дали съм яла или не...
А живя живота си охолно,
без лишения и без дете!

Помниш ли сълзите на сестра ми?
Помниш ли, че ти дори не я позна?!
Не видя ли колко са събрани
в нас страдания, горчилки и тъга?!

Първият ни ден в училище не помниш,
а дори и на последния не беше там.
Знаеш ли какво ни струваше да се преборим
с подигравките, и целия ни срам?!

Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички -
Мама и  порасналите вече дъщерички!
Прошка не търси, недей да се срамуваш!
Просто ти за нас не съществуваш!
  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави, Елена!
  • Да, за съжаление има и такива "бащи"...
  • Това е едно от най-добрите за мене! Много се радвам!
  • Много изстрадано!Много истинско!
  • Благодаря на всички ! Един стих е истински само когато повярваш в него! Вие повярвахте и ви благодаря !
    А на тези които ме съжаляват мога да кажа че това е само стихотворение на светлинни години от моя живот аз се радвам на щастливо семейство!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...