На "баща" ми
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...
И знаеше ли как съм страдала за тебе?...
Попита ли поне веднъж за мен?
Желаеше ли даже за минути да ме вземеш,
за да осмислиш с радост някой детски ден?
Никога и не разбра кога съм болна,
не разбра дали съм яла или не...
А живя живота си охолно,
без лишения и без дете!
Помниш ли сълзите на сестра ми?
Помниш ли, че ти дори не я позна?!
Не видя ли колко са събрани
в нас страдания, горчилки и тъга?!
Първият ни ден в училище не помниш,
а дори и на последния не беше там.
Знаеш ли какво ни струваше да се преборим
с подигравките, и целия ни срам?!
Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички -
Мама и порасналите вече дъщерички!
Прошка не търси, недей да се срамуваш!
Просто ти за нас не съществуваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
Много се радвам!