5.07.2006 г., 14:04

На "баща" ми

1.4K 1 7
Кой си ти? Защо сега пристигаш?
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А  нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...

И знаеше ли как съм страдала за тебе?...
Попита ли поне веднъж за мен?
Желаеше ли даже за минути да ме вземеш,
за да осмислиш с радост някой детски ден?

Никога и не разбра кога съм болна,
не разбра дали съм яла или не...
А живя живота си охолно,
без лишения и без дете!

Помниш ли сълзите на сестра ми?
Помниш ли, че ти дори не я позна?!
Не видя ли колко са събрани
в нас страдания, горчилки и тъга?!

Първият ни ден в училище не помниш,
а дори и на последния не беше там.
Знаеш ли какво ни струваше да се преборим
с подигравките, и целия ни срам?!

Тръгвай си! Отдавна свикнахме самички -
Мама и  порасналите вече дъщерички!
Прошка не търси, недей да се срамуваш!
Просто ти за нас не съществуваш!
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Елена!
  • Да, за съжаление има и такива "бащи"...
  • Това е едно от най-добрите за мене! Много се радвам!
  • Много изстрадано!Много истинско!
  • Благодаря на всички ! Един стих е истински само когато повярваш в него! Вие повярвахте и ви благодаря !
    А на тези които ме съжаляват мога да кажа че това е само стихотворение на светлинни години от моя живот аз се радвам на щастливо семейство!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...