29 авг. 2010 г., 23:00

На бившия

881 0 6

Пуснах те и ти си тръгна,
назад един път се обърна
 и то, за да се убедиш, че вече
наистина от тебе съм далече.

Обърна гръб на всяка болка,
забрави и лъжите до една.
Едно не можеш да забравиш още,
че моето име носи любовта.

Щастлив си или ти се иска...
 Сега си с друга - по-добра,
по-хубава е, по-нежна и по-близка,
но не ти стига само това.

В нея търсиш мене несъзнателно
 и, въпреки че го отричаш,
прикриваш го така старателно,
но истински все още мен обичаш!

Не съм забравена, не съм изтрита...
ти не можеш да преодолееш
 това, че във ума ти скита,
изгаряща, убиваща, опияняваща - 
                                все още мисълта за мене!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Момчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...