31 окт. 2007 г., 12:07

На бившия, с любов

1.3K 0 17
 

Опитвам се всичко да загърбя и напред да продължа

     (както правят след раздяла всички други),

     а от спомените още сили черпя да живея.

        ("Свой" не спирам да наричам него)

     Толкова бръчки от отминали усмивки му дължа,

             (за сълзите се издължих)

     сега повод и желание нямам да се засмея

            (щастието с него пропъдих).

 

 

Обмислям дали да не стана актриса

   (дядо бе сред видните актьори)

пред камерата ще бъда блестяща.

     (Все жилка ще е наследена).

Роговиците редовно ще прочиствам

   (най-вече в страдалните сцени),

в уречения час за теб ще се сещам.

(За нещо добро поне да те уползотворя).

 

 

Ще направя от тениската ти парцалена кукла

     (да се чувствам съзидателна),

   умишлено по твой образ и подобие

(през зелени копчета да гледа на света).

В пурпурно сърце ще пришия твоята буква

     (но вместо с кърфици да я бода),

ще те/я прегръщам и ще ти/й говоря с часове.

(От всичко, което тая, ще се освободя)

 

 

Или пък... да взема да я набода?

 

   Искам да замина в Картахена

(по-добрата част от мен да открия),

с пречистващата сила на морето

(да промия незаздравимите рани),

   да се върна друга, неозлобена

(дирята от твойта обич да изтрия)

и спомените дълбоко да заровя в земята.

(Макар да знам, че в мен ще си останат).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нежното Ласо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...