На бившия, с любов
Опитвам се всичко да загърбя и напред да продължа
(както правят след раздяла всички други),
а от спомените още сили черпя да живея.
("Свой" не спирам да наричам него)
Толкова бръчки от отминали усмивки му дължа,
(за сълзите се издължих)
сега повод и желание нямам да се засмея
(щастието с него пропъдих).
Обмислям дали да не стана актриса
(дядо бе сред видните актьори)
пред камерата ще бъда блестяща.
(Все жилка ще е наследена).
Роговиците редовно ще прочиствам
(най-вече в страдалните сцени),
в уречения час за теб ще се сещам.
(За нещо добро поне да те уползотворя).
Ще направя от тениската ти парцалена кукла
(да се чувствам съзидателна),
умишлено по твой образ и подобие
(през зелени копчета да гледа на света).
В пурпурно сърце ще пришия твоята буква
(но вместо с кърфици да я бода),
ще те/я прегръщам и ще ти/й говоря с часове.
(От всичко, което тая, ще се освободя)
Или пък... да взема да я набода?
Искам да замина в Картахена
(по-добрата част от мен да открия),
с пречистващата сила на морето
(да промия незаздравимите рани),
да се върна друга, неозлобена
(дирята от твойта обич да изтрия)
и спомените дълбоко да заровя в земята.
(Макар да знам, че в мен ще си останат).
© Нежното Ласо All rights reserved.
х..Нищо цинично:>Мой си израз;>
