На брат ми .
Годините минават, но сърцето,
все още помни онзи тъжен ден,
в който ти пое по пътя,
тъй рано от съдбата отреден...
Сега те търся в небето синьо,
в звездите, в сивите ми дни .
Без теб загубих радостта, мечтите,
и само обичта към теб ме крепи.
Сънувам те - тогава съм щастлива ,
говорим си, усмихваш се дори ...
Но липсва ми частица от сърцето,
и то до гроб, от болка ще кърви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димка Русинова Все права защищены
