На брат ми .
Годините минават, но сърцето,
все още помни онзи тъжен ден,
в който ти пое по пътя,
тъй рано от съдбата отреден...
Сега те търся в небето синьо,
в звездите, в сивите ми дни .
Без теб загубих радостта, мечтите,
и само обичта към теб ме крепи.
Сънувам те - тогава съм щастлива ,
говорим си, усмихваш се дори ...
Но липсва ми частица от сърцето,
и то до гроб, от болка ще кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димка Русинова Всички права запазени
