На брат ми
НА БРАТ МИ
Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата.
И вярваш ли, че пак ще полетим
на измислените си ракети? –
Небето ни е с мярка на комин,
замрежен с паяжини от въжета…
Ще си останем ли пак момчетата,
дето сееха смут в махалата? –
Животът опъва въжетата.
И затяга се възелът, бате…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
