Nov 5, 2009, 3:25 PM

На брат ми

  Poetry
1.5K 0 12

 

НА БРАТ МИ

 

 

Затяга се възелът, бате.

Животът опъва въжетата,

а ние не сме пак момчетата,

дето сееха смут в махалата.

 

И вярваш ли, че пак ще полетим

на измислените си ракети? –

Небето ни е с мярка на комин,

замрежен с паяжини от въжета…

 

Ще си останем ли пак момчетата,

дето сееха смут в махалата? –

Животът опъва въжетата.

И затяга се възелът, бате…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...