НА БРАТ МИ
Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата.
И вярваш ли, че пак ще полетим
на измислените си ракети? –
Небето ни е с мярка на комин,
замрежен с паяжини от въжета…
Ще си останем ли пак момчетата,
дето сееха смут в махалата? –
Животът опъва въжетата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up