Nov 5, 2009, 3:25 PM

На брат ми 

  Poetry
1418 0 12
НА БРАТ МИ
Затяга се възелът, бате.
Животът опъва въжетата,
а ние не сме пак момчетата,
дето сееха смут в махалата.
И вярваш ли, че пак ще полетим
на измислените си ракети? –
Небето ни е с мярка на комин,
замрежен с паяжини от въжета…
Ще си останем ли пак момчетата,
дето сееха смут в махалата? –
Животът опъва въжетата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
: ??:??