На брега
Хоризонтът се обагри в червено.
Лумна огън. Избухна пожар.
Появи се слънцето. Новородено.
И любовта си, ни даде във дар.
Вълните, като огнени пламъци,
гаснеха, щом целунат брега.
Заливаха детските, пясъчни замъци,
със солената морска вода.
Заливаха нашите стъпки,
като с гума, изтриваща спомени.
От хладния бриз ни полазваха тръпки,
по телата горещи, напълно разголени.
Гларус, клюн потопи във водата.
Хвана рибка. После още една.
Литна. Лениво размаха крилата.
Крясък нададе и отлетя.
Без уговорки, на пясъка легнахме.
А той, хладен, се затопли под нас.
И нежния ритъм на вълните последвахме.
В унисон с техния, вечен романс.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ник Желев Все права защищены
