На брега
Със светла лекота
скръбта
над пясъка витае.
И бегъл плисък на весла
донася призрачно ухание
на сенки
устни
и лица…
Нощта на рамото ми скланя
преситена от ласките глава.
Случайно паднало в нозете ми
перо от гларус
проблесва
в бисерната тишина.
Да, теб те няма.
На брега оставам
до утрото
съвсем, съвсем сама.
И трескаво очите ми те търсят
в зениците на бледата луна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
