Със светла лекота
скръбта
над пясъка витае.
И бегъл плисък на весла
донася призрачно ухание
на сенки
устни
и лица…
Нощта на рамото ми скланя
преситена от ласките глава.
Случайно паднало в нозете ми
перо от гларус
проблесва
в бисерната тишина.
Да, теб те няма.
На брега оставам
до утрото
съвсем, съвсем сама.
И трескаво очите ми те търсят
в зениците на бледата луна.
© Мариела Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
