Със светла лекота
скръбта
над пясъка витае.
И бегъл плисък на весла
донася призрачно ухание
на сенки
устни
и лица…
Нощта на рамото ми скланя
преситена от ласките глава.
Случайно паднало в нозете ми
перо от гларус
проблесва
в бисерната тишина.
Да, теб те няма.
На брега оставам
до утрото
съвсем, съвсем сама.
И трескаво очите ми те търсят
в зениците на бледата луна.
© Мариела Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
