На брега остани
На брега остани
Щом пристъпя на пустия бряг,
ме връхлитат събития прежни
и припомнят какво преживях –
безразличия – летни... и снежни,
и... една непривична мечта –
да потъна, съвсем да се скрия,
да изчезна от тази земя,
като вълк сред горите да вия,
да се скитам в безкрайни поля
и отблясъци луднал да гоня,
да съм сам, и така да скърбя –
неподвластен на своята воля...
Ето, ти – пак отсреща стоиш,
а не мога до теб да достигна...
Сякаш нощ е – звездици броиш,
а пък в мене вулканът изригна
и горещата лава разля
към реката – да съска в червено...
Нещо счупи се в мен и узря,
ала сетих и... как е студено...
Колко чужд съм за тази земя,
от която отпивах на глътки
светлина! А сега без вина
съм се слял и със птици, и с хрътки...
Ала... ти – на брега остани
и надежди у другите всявай!
Сред дъхтящите речни треви
свойта младост и обич раздавай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
