На брега остани
На брега остани
Щом пристъпя на пустия бряг,
ме връхлитат събития прежни
и припомнят какво преживях –
безразличия – летни... и снежни,
и... една непривична мечта –
да потъна, съвсем да се скрия,
да изчезна от тази земя,
като вълк сред горите да вия,
да се скитам в безкрайни поля
и отблясъци луднал да гоня,
да съм сам, и така да скърбя –
неподвластен на своята воля...
Ето, ти – пак отсреща стоиш,
а не мога до теб да достигна...
Сякаш нощ е – звездици броиш,
а пък в мене вулканът изригна
и горещата лава разля
към реката – да съска в червено...
Нещо счупи се в мен и узря,
ала сетих и... как е студено...
Колко чужд съм за тази земя,
от която отпивах на глътки
светлина! А сега без вина
съм се слял и със птици, и с хрътки...
Ала... ти – на брега остани
и надежди у другите всявай!
Сред дъхтящите речни треви
свойта младост и обич раздавай!
© Росен Гъдев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса, развапнува и натъжи.
-
Просълзяваш, поете!
-
Колко чужд съм за тази земя,
от която отпивах на глътки
светлина! А сега без вина
съм се слял и със птици, и с хрътки...
Болезнено и истинско! -
Няма как да избегнеш света,
няма как като звяр да се скриеш
от кинжала суров - паметта,
който светлото в тебе днес пие.
Тя е там, може би е сама
или, може би, друг я прегръща...
Нова обич те чака в света
и сама в светъл бряг се превръща.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от която отпивах на глътки
светлина! А сега без вина
съм се слял и със птици, и с хрътки..."
Търкаля болката бодлите си.Търкаля.
И капки кръв пътечката чертаят.
Ше стане белег раната след време
и споменът за нея ще бледнее...