На чаша
Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам –
за болките, мечтите и надеждите.
А ти небрежно взе да ми показваш,
че всичко е възможно, щом прогледна.
И мислех, че отдадена ще се изгубя
сред дебрите на тази близост наша.
А всъщност улесни ме да събудя
заспали истини по дъното на чашата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
