nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
26.03.2017 г., 19:31 ч.

На чаша 

  Поезия » Любовна
253 2 3

Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам –
за болките, мечтите и надеждите.
А ти небрежно взе да ми показваш,
че всичко е възможно, щом прогледна.
И мислех, че отдадена ще се изгубя
сред дебрите на тази близост наша.
А всъщност улесни ме да събудя
заспали истини по дъното на чашата.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

 24/03/2014

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??