На чаша кафе
Покажи ми Света тази сутрин -
сред висящи градини с цветя!
Мъдрият Свят,в който без думи
бих намерила Жива вода!
Да си гребна роса от очите,
състрадание - в миг на тъга,
или ехото възхитително
пред красива творба...Не познах!
Ти не вярваш в химерите бурни,
а се радваш на чаша кафе...
и не търсиш в утайките сухи
на Съдбата следите.Добре!
Преведи ме тогава по моста,
който свързва сърца и души!
Има страшно бушуващи чувства
и скалистата съвест тежи!
Посвети всеки ден на Живота,
който нощем съня ти строи!
Мисълта ни е вечна пробойна,
през която мечтата струи.
Аз не бързам.Допий си кафето!
Виж,паважът все още дими
след дъжда,след колите проклети...
А Светът се събужда - измит!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
