Oct 24, 2019, 10:16 PM

На чаша кафе

  Poetry
1.9K 5 10

       Покажи ми Света тази сутрин -

       сред висящи градини с цветя!

       Мъдрият Свят,в който без думи

       бих намерила Жива вода!

       Да си гребна роса от очите,

       състрадание - в миг на тъга,

       или ехото възхитително

       пред красива творба...Не познах!

       Ти не вярваш в химерите бурни,

       а се радваш на чаша кафе...

       и не търсиш в утайките сухи

       на Съдбата следите.Добре!

       Преведи ме тогава по моста,

       който свързва сърца и души!

       Има страшно бушуващи чувства

       и скалистата съвест тежи!

       Посвети всеки ден на Живота,

       който нощем съня ти строи!

       Мисълта ни е вечна пробойна,

       през която мечтата струи.

       Аз не бързам.Допий си кафето!

       Виж,паважът все още дими

       след дъжда,след колите проклети...

       А Светът се събужда - измит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Пепи!Може да бъде разделено на четиристишия,но за мен това е лирически монолог и затова го оставих цял,за да има по-силно внушение - надявам се!Всичко хубаво!
  • Отново го чета тази сутрин, и дори още повече ми харесва, а рядко препрочитам! Само се замислих, изброих и редовете: ако е в куплети по 4 реда, дали няма да е по-красиво? Завършено е, идеално е за четиристишия.
    Поздрав!
  • Красиво, още по-образно-красив финал!
  • Вашата подкрепа е много важна за мен!Сърдечно благодаря!
  • " Скалистата съвест тежи"!!!! Има много поуки в написаното от теб. Желая ти от сърце успех в конкурса, Марго!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...