1 мая 2007 г., 08:34

на червено...

Поэзия

612 0 0

На зелено, червено върви ли?
Питаш ли ме, раната в сърцето ми,
                още кърви ли?

Закъсал съм яко от към любовта,
в този задръстен трафик съм
                 на червено...

Стига вече, светни ми зелено,
не виждаш ли - ни вътре съм, ни вън,
                 като в клетка на студено...

Потопи ме в спокойните зелени тонове,
струйки кръв от сърцето рушат моите планове,
                все не мога да избягам...

Изчезнаха всички други блянове,
ти си миражът в пустинния живот,
               да те настигна все се стягам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...