May 1, 2007, 8:34 AM

на червено...

  Poetry
614 0 0
На зелено, червено върви ли?
Питаш ли ме, раната в сърцето ми,
                още кърви ли?

Закъсал съм яко от към любовта,
в този задръстен трафик съм
                 на червено...

Стига вече, светни ми зелено,
не виждаш ли - ни вътре съм, ни вън,
                 като в клетка на студено...

Потопи ме в спокойните зелени тонове,
струйки кръв от сърцето рушат моите планове,
                все не мога да избягам...

Изчезнаха всички други блянове,
ти си миражът в пустинния живот,
               да те настигна все се стягам...
                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любовник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...