Със самотата днес ще поговоря,
приятелска ръка ще и подам,
сърцето си човешко ще отворя,
за да избликне скътаният плам.
Ще и разкажа цялата си драма,
защото няма да ме предаде
и ще разкрия болката голяма,
с надежда, че съвет ще ми даде.
Тя може да е тъжна и нещастна,
но зная, че скръбта ще сподели,
защото точно болката злощастна
разгръща наранените души.
Ще я прегърна и ще си поплачем,
откъснати от злобните очи
и гордо, устремено ще закрачим
към нашите несбъднати мечти.
© Наташа Басарова Все права защищены
Но пак не спират и вървят напред и нагоре!
Та така и ти!
Гуш*