На четири очи

Poetry » Philosophical

1.1K 0 25

Със самотата днес ще поговоря,

приятелска ръка ще и подам,

сърцето си човешко ще отворя,

за да избликне скътаният плам.

Ще и разкажа цялата си драма,

защото няма да ме предаде

и ще разкрия болката голяма,

с надежда, че съвет ще ми даде.

Тя може да е тъжна и нещастна,

но зная, че скръбта ще сподели,

защото точно болката злощастна

разгръща наранените души.

Ще я прегърна и ще си поплачем,

откъснати от злобните очи

и гордо, устремено ще закрачим

към нашите несбъднати мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Знаеш ли колко народ е на Ти с нея?
Но пак не спират и вървят напред и нагоре!
Та така и ти!
Гуш*

2008-04-05T18:07:52+03:00
zaXar4Oo (ИВО)

Страхотно е ! Поздравления!

2008-03-29T12:47:22+02:00
teo_027 (Теодора Вичева)

Браво много ми хареса!Понякога човек има нужда да остане сам със себе си!

2008-03-28T16:06:58+02:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

"Ще я прегърна и ще си поплачем,

откъснати от злобните очи

и гордо, устремено ще закрачим

към нашите несбъднати мечти."

Смело напред!!!

2008-03-24T00:38:36+02:00
калчева (Елена Калчева)

Хареса ми, поздрав!

2008-03-21T17:33:41+02:00