18.03.2008 г., 20:59

На четири очи

1.1K 0 25
 

 

Със самотата днес ще поговоря,

приятелска ръка ще и подам,

сърцето си човешко ще отворя,

за да избликне скътаният плам.

 

Ще и разкажа цялата си драма,

защото няма да ме предаде

и ще разкрия болката голяма,

с надежда, че съвет ще ми даде.

 

Тя може да е тъжна и нещастна,

но зная, че скръбта ще сподели,

защото точно болката злощастна

разгръща наранените души.

 

Ще я прегърна и ще си поплачем,

откъснати от злобните очи

и гордо, устремено ще закрачим

към нашите несбъднати мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли колко народ е на Ти с нея?
    Но пак не спират и вървят напред и нагоре!
    Та така и ти!
    Гуш*
  • Страхотно е ! Поздравления!
  • Браво много ми хареса!Понякога човек има нужда да остане сам със себе си!
  • "Ще я прегърна и ще си поплачем,

    откъснати от злобните очи

    и гордо, устремено ще закрачим

    към нашите несбъднати мечти."

    Смело напред!!!



  • Хареса ми, поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...