18.03.2008 г., 20:59

На четири очи

1.1K 0 25
 

 

Със самотата днес ще поговоря,

приятелска ръка ще и подам,

сърцето си човешко ще отворя,

за да избликне скътаният плам.

 

Ще и разкажа цялата си драма,

защото няма да ме предаде

и ще разкрия болката голяма,

с надежда, че съвет ще ми даде.

 

Тя може да е тъжна и нещастна,

но зная, че скръбта ще сподели,

защото точно болката злощастна

разгръща наранените души.

 

Ще я прегърна и ще си поплачем,

откъснати от злобните очи

и гордо, устремено ще закрачим

към нашите несбъднати мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли колко народ е на Ти с нея?
    Но пак не спират и вървят напред и нагоре!
    Та така и ти!
    Гуш*
  • Страхотно е ! Поздравления!
  • Браво много ми хареса!Понякога човек има нужда да остане сам със себе си!
  • "Ще я прегърна и ще си поплачем,

    откъснати от злобните очи

    и гордо, устремено ще закрачим

    към нашите несбъднати мечти."

    Смело напред!!!



  • Хареса ми, поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...