Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...
Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...