Jun 26, 2008, 7:22 AM

На чисто

Poetry » Philosophical

649 0 8

Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...

Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

"И търси - има ли граница вярата...
...да пречистя очи с полет в душата си..."

Сами си поставяме граници
понякога просто така.
За цветност на житейските ни страници
а може би сме слушали страха...

2008-06-28T18:57:50+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

"И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно..."

!!!*

2008-06-27T11:45:00+03:00
natalia (Наталия Божилова)

забелязано--поздрав!!!!!!

2008-06-26T23:38:29+03:00
edelvais (Анна Попова)

Всеки полет на душата е вид пречистване!!!

2008-06-26T22:12:19+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

някой те е помилвал по очите и душата...
приказно...с много обич, мила Мариолче.

2008-06-26T14:23:15+03:00