26.06.2008 г., 7:22 ч.
На чисто
Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...
Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...
Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...
© Мариола Томова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно..."
!!!* -
забелязано--поздрав!!!!!!
-
Всеки полет на душата е вид пречистване!!!
-
някой те е помилвал по очите и душата...
приказно...с много обич, мила Мариолче. -
"Светая светих", подай на жадните стремето..."
Поздрав! -
Поздрави!!!
-
Да пречистя очи с полет в душата си.Страхотно си го написала.Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
...да пречистя очи с полет в душата си..."
Сами си поставяме граници
понякога просто така.
За цветност на житейските ни страници
а може би сме слушали страха...