Роби (Роберт)
511 3523
14 нояб. 2016 г., 07:31  

На чужда обич да помахам 

  Поэзия » Любовная
610 3 14

Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
проглеждах пак и чаках нови...

Редяха се така, не дни - години.
Разбрах, че спирката ми е закрита...
Късметът ми оттук не ще да мине -
обречен съм самичък да се скитам.

Но пак съм там. О, не, любов не чакам,
а в нечии очи да срещна радост,
поне на чужда обич  да помахам...
А всъщност - на отминалата младост!...

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Светла!...Приятно ми е че си тук!...
  • Много хубаво...
  • Благодаря, че прочетохте и коментирахте, Кети, Ивон, Дани, Влади!...
    Дани, с удоволствие те приветствам с "добре дошла" на моята страница, приятелко!...
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Стиховете ти са комплимент за всеки поетичен сайт, Ники!
  • Докосващо!
  • Жалбата за отминалата младост е нещо страшно... отново хубав, проникновен стих!
  • Добре дошъл тук, Ник!.. Жанет, Еси, Райна, Краси, Василка, радвам се, че се отбихте пак при мен!...Приятен и успешен да бъде денят ви, приятели!...
  • Ако няма друг начин и това ни радва!

    ! Харесах!
  • Любовта е възможна и след младостта. Някак примиренчески звучи последната строфа.
    Дали любовта е въпрос на късмет? Не знам. Може би. Със сигурност късметът трябва да се ухажва. Разбира се, ухажването важи и за обекта на любовните трепети.
    Натъжава. Въздейства. Подтиква към размисъл и равносметки.
  • поне на чужда обич да помахам...
    Много болезнено...
  • Аплодисменти!!!
  • Тук освен да въздъхна... не знам какво друго...
    Хубаво е!
Предложения
: ??:??