Утрото смъква ù дрешката тънка
и чаршафът се сгърчва от срам,
загубил неравната битка
с подобна на сняг белота.
Той помни онази, догаряща вчера
в тихи, златисти отблясъци Есен,
преди да я вземе в обятия сънни
здрачът вечерен.
На чувственост зряла, сезоните...
Днес в будното утро сияят
лъчи светлина белоснежна,
струяща от Зимното тяло; ...