На чувственост зряла сезоните
Утрото смъква ù дрешката тънка
и чаршафът се сгърчва от срам,
загубил неравната битка
с подобна на сняг белота.
Той помни онази, догаряща вчера
в тихи, златисти отблясъци Есен,
преди да я вземе в обятия сънни
здрачът вечерен.
На чувственост зряла, сезоните...
Днес в будното утро сияят
лъчи светлина белоснежна,
струяща от Зимното тяло;
кожата гладка е толкова хладна...
Дланта ми, тази вечна горещница,
съзнала жаравата в себе си,
трескаво дири цялата нежност, но
вече е късно – снегът се топи
и първи загатват за Пролет очите ù.
Не, няма сълзи,
в тях само отблясъци ручейни гонят
последните сухи листа на съня,
таят теменуги разнежени...
виждам, поникнал е палав синчец;
разсейва проклетникът – щях да пропусна,
самотна, внезапно разцъфнала роза.
Приветствам розата с устни,
но сторвам го малко несръчно,
отронил десетки топли листенца,
разпилени след миг от вятър копнежен
в целувки забързани, леки,
по шия, гърдите... дотам, откъдето
пръсти ревниво откриват ги, сбират,
следвайки свои, обиколни пътечки...
Далеч от представа за време се сепвам,
усетил тръпчивия дъх на озон.
Кога е дотичало Лято, та вече
и буря преваля надлъж хоризонта!
Харесвам стихията, тя е опасна,
но в своята същност е много красива!
Предизвиквам я дръзко да ме обгърне,
проникнал в недрата ù, дишащи тежко;
идва покоят – измамен и кратък
в „окото” на буря...
Сега съм ловец, а моя награда е
мълния–стон, дълго ехо-стенание,
преди да ме грабне вихър греховен
и запокити в желано страдание...
Дъждът... ще дойде и той – невалящ,
ситни капчици пот, изнемога,
пропити от странно мълчание;
крещят сетивата, а мисли заглъхнали чезнат.
Може би, само мисъл едничка
копира се в мен непрестанно:
„Подир буря, лятото тръгва си,
остани тук докрай, устоявай!”
А сетне...
обагря се всичко в златисто.
Ухае на дюли, а гроздове зрели
наливат зърната със сладка отмала.
Кръговратът ли е завършил?
Не, Есента е само прелюдия
към утрешно ново начало
в сезоните чувственост.
На жена.
5.04.2015
© Людмил Нешев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Здравейте, макар и със закъснение! - Таня е поразсъждавала, Евелина е удивена и то три пъти
а Краси... Краси е умел ласкател -
Харесвам тези твои разгърнати, насищащи стихове!
След прочита им се чувствам омиротворен.
Поздрави, Людмиле! -
Безспорно темата за годишните времена е преекспонирана в поезията, но ти си съумял да избягаш от шаблоните. Поздравления за замисъла да проектираш характерните за всеки сезон явления върху "етапите", през които преминава един любовен акт. Жената таи в себе си по малко от зимата, пролетта и лятото, и се иска умение да успееш да разгърнеш и трите, за да береш есенните плодове. Дори сега си мисля, извън стихото, че трите цитирани сезона се характеризират с по някоя сила. Вярно, не с разрушителната такава на земетръс със 7 по Рихтер, нито всепомитаща като ураганен вятър, но зимната виелица, пролетните порои и летните бури са като министихията на всяко чувствено изживяване. Богатият урожай? Ами той е наградата за повелителя на стихиите
Апропо, лирическият не просто помни първата, онази сладка, по юношески наивна есен. Смогнал е да прояви цялата й, зряла вече, женственост. -
!!!
-
Ех, Раде, зарежи го онзи банален - мислен, премислян, на всичко отгоре и почти изживян кръговрат на сезоните! Не ме натъжавай, Миличка, хайде, помечтай си поне мъничко, де!
-
Не съм твърде съгласна с последните ти строфи.След есента идва зима и после пак зима, и само зима...За съжаление! Иначе личи, че познаваш добре особеностите на сезоните!
-
Добре дошли сте тук, Стойна, Анастасия, Ренета, Василка!
Използването на сезоните като метафора е един вече доста клиширан избор,
но опитах да им дам нов прочит. Наясно съм, че въпреки големия обем на стихото, не постигнах кой знае колко в представянето на темата, но съдейки по отзивите ви, все нещичко е сторено.
Желая ви хубава вечер и недотам „спокойна” поне в началото ѝ, нощ! -
Хубава чувственост! "На жена" Хареса ми!
-
Поздравление, прекрасно е!
-
"Харесвам стихията, тя е опасна,
но в своята същност е много красива!
Предизвиквам я дръзко да ме обгърне
проникнал в недрата й дишащи тежко."Интересна и оригинална творба!
Поздрави за творбата и ведър ден!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
