Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1006
May 10, 2015, 3:12 PM

На чувственост зряла сезоните 

  Poetry
990 1 10

Утрото смъква ù дрешката тънка

и чаршафът се сгърчва от срам,

загубил неравната битка

с подобна на сняг белота.

Той помни онази, догаряща вчера

в тихи, златисти отблясъци Есен,

преди да я вземе в обятия сънни

здрачът вечерен.

 

На чувственост зряла, сезоните...

 

Днес в будното утро сияят

лъчи светлина белоснежна,

струяща от Зимното тяло;

кожата гладка е толкова хладна...

Дланта ми, тази вечна горещница,

съзнала жаравата в себе си,

трескаво дири цялата нежност, но

вече е късно – снегът се топи

 

и първи загатват за Пролет очите ù.

 

Не, няма сълзи,

в тях само отблясъци ручейни гонят

последните сухи листа на съня,

таят теменуги разнежени...

виждам, поникнал е палав синчец;

разсейва проклетникът – щях да пропусна,

самотна, внезапно разцъфнала роза.

Приветствам розата с устни,

но сторвам го малко несръчно,

отронил десетки топли листенца,

разпилени след миг от вятър копнежен

в целувки забързани, леки,

по шия, гърдите... дотам, откъдето 

пръсти ревниво откриват ги, сбират,

следвайки свои, обиколни пътечки...

Далеч от представа за време се сепвам,

усетил тръпчивия дъх на озон.

 

Кога е дотичало Лято, та вече

и буря преваля надлъж хоризонта!

 

Харесвам стихията, тя е опасна,

но в своята същност е много красива!

Предизвиквам я дръзко да ме обгърне,

проникнал в недрата ù, дишащи тежко;

идва покоят – измамен и кратък

в „окото” на буря...

Сега съм ловец, а моя награда е

мълния–стон, дълго ехо-стенание,

преди да ме грабне вихър греховен

и запокити в желано страдание...

Дъждът... ще дойде и той – невалящ,

ситни капчици пот, изнемога,

пропити от странно мълчание;

крещят сетивата, а мисли заглъхнали чезнат.

Може би, само мисъл едничка

копира се в мен непрестанно:

„Подир буря, лятото тръгва си,

остани тук докрай, устоявай!”

 

А сетне...

обагря се всичко в златисто.

Ухае на дюли, а гроздове зрели

наливат зърната със сладка отмала.

Кръговратът ли е завършил?

Не, Есента е само прелюдия

към утрешно ново начало

в сезоните чувственост. 

На жена.

 

5.04.2015

 

© Людмил Нешев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравейте, макар и със закъснение! - Таня е поразсъждавала, Евелина е удивена и то три пъти а Краси... Краси е умел ласкател
  • Харесвам тези твои разгърнати, насищащи стихове!
    След прочита им се чувствам омиротворен.
    Поздрави, Людмиле!
  • Безспорно темата за годишните времена е преекспонирана в поезията, но ти си съумял да избягаш от шаблоните. Поздравления за замисъла да проектираш характерните за всеки сезон явления върху "етапите", през които преминава един любовен акт. Жената таи в себе си по малко от зимата, пролетта и лятото, и се иска умение да успееш да разгърнеш и трите, за да береш есенните плодове. Дори сега си мисля, извън стихото, че трите цитирани сезона се характеризират с по някоя сила. Вярно, не с разрушителната такава на земетръс със 7 по Рихтер, нито всепомитаща като ураганен вятър, но зимната виелица, пролетните порои и летните бури са като министихията на всяко чувствено изживяване. Богатият урожай? Ами той е наградата за повелителя на стихиите
    Апропо, лирическият не просто помни първата, онази сладка, по юношески наивна есен. Смогнал е да прояви цялата й, зряла вече, женственост.
  • !!!
  • Ех, Раде, зарежи го онзи банален - мислен, премислян, на всичко отгоре и почти изживян кръговрат на сезоните! Не ме натъжавай, Миличка, хайде, помечтай си поне мъничко, де!
  • Не съм твърде съгласна с последните ти строфи.След есента идва зима и после пак зима, и само зима...За съжаление! Иначе личи, че познаваш добре особеностите на сезоните!
  • Добре дошли сте тук, Стойна, Анастасия, Ренета, Василка!
    Използването на сезоните като метафора е един вече доста клиширан избор,
    но опитах да им дам нов прочит. Наясно съм, че въпреки големия обем на стихото, не постигнах кой знае колко в представянето на темата, но съдейки по отзивите ви, все нещичко е сторено.
    Желая ви хубава вечер и недотам „спокойна” поне в началото ѝ, нощ!
  • Хубава чувственост! "На жена" Хареса ми!
  • Поздравление, прекрасно е!
  • "Харесвам стихията, тя е опасна,
    но в своята същност е много красива!
    Предизвиквам я дръзко да ме обгърне
    проникнал в недрата й дишащи тежко."Интересна и оригинална творба!
    Поздрави за творбата и ведър ден!
Random works
: ??:??