10.05.2015 г., 15:12

На чувственост зряла сезоните

1.5K 1 10

Утрото смъква ù дрешката тънка

и чаршафът се сгърчва от срам,

загубил неравната битка

с подобна на сняг белота.

Той помни онази, догаряща вчера

в тихи, златисти отблясъци Есен,

преди да я вземе в обятия сънни

здрачът вечерен.

 

На чувственост зряла, сезоните...

 

Днес в будното утро сияят

лъчи светлина белоснежна,

струяща от Зимното тяло;

кожата гладка е толкова хладна...

Дланта ми, тази вечна горещница,

съзнала жаравата в себе си,

трескаво дири цялата нежност, но

вече е късно – снегът се топи

 

и първи загатват за Пролет очите ù.

 

Не, няма сълзи,

в тях само отблясъци ручейни гонят

последните сухи листа на съня,

таят теменуги разнежени...

виждам, поникнал е палав синчец;

разсейва проклетникът – щях да пропусна,

самотна, внезапно разцъфнала роза.

Приветствам розата с устни,

но сторвам го малко несръчно,

отронил десетки топли листенца,

разпилени след миг от вятър копнежен

в целувки забързани, леки,

по шия, гърдите... дотам, откъдето 

пръсти ревниво откриват ги, сбират,

следвайки свои, обиколни пътечки...

Далеч от представа за време се сепвам,

усетил тръпчивия дъх на озон.

 

Кога е дотичало Лято, та вече

и буря преваля надлъж хоризонта!

 

Харесвам стихията, тя е опасна,

но в своята същност е много красива!

Предизвиквам я дръзко да ме обгърне,

проникнал в недрата ù, дишащи тежко;

идва покоят – измамен и кратък

в „окото” на буря...

Сега съм ловец, а моя награда е

мълния–стон, дълго ехо-стенание,

преди да ме грабне вихър греховен

и запокити в желано страдание...

Дъждът... ще дойде и той – невалящ,

ситни капчици пот, изнемога,

пропити от странно мълчание;

крещят сетивата, а мисли заглъхнали чезнат.

Може би, само мисъл едничка

копира се в мен непрестанно:

„Подир буря, лятото тръгва си,

остани тук докрай, устоявай!”

 

А сетне...

обагря се всичко в златисто.

Ухае на дюли, а гроздове зрели

наливат зърната със сладка отмала.

Кръговратът ли е завършил?

Не, Есента е само прелюдия

към утрешно ново начало

в сезоните чувственост. 

На жена.

 

5.04.2015

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, макар и със закъснение! - Таня е поразсъждавала, Евелина е удивена и то три пъти а Краси... Краси е умел ласкател
  • Харесвам тези твои разгърнати, насищащи стихове!
    След прочита им се чувствам омиротворен.
    Поздрави, Людмиле!
  • Безспорно темата за годишните времена е преекспонирана в поезията, но ти си съумял да избягаш от шаблоните. Поздравления за замисъла да проектираш характерните за всеки сезон явления върху "етапите", през които преминава един любовен акт. Жената таи в себе си по малко от зимата, пролетта и лятото, и се иска умение да успееш да разгърнеш и трите, за да береш есенните плодове. Дори сега си мисля, извън стихото, че трите цитирани сезона се характеризират с по някоя сила. Вярно, не с разрушителната такава на земетръс със 7 по Рихтер, нито всепомитаща като ураганен вятър, но зимната виелица, пролетните порои и летните бури са като министихията на всяко чувствено изживяване. Богатият урожай? Ами той е наградата за повелителя на стихиите
    Апропо, лирическият не просто помни първата, онази сладка, по юношески наивна есен. Смогнал е да прояви цялата й, зряла вече, женственост.
  • !!!
  • Ех, Раде, зарежи го онзи банален - мислен, премислян, на всичко отгоре и почти изживян кръговрат на сезоните! Не ме натъжавай, Миличка, хайде, помечтай си поне мъничко, де!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...