Вдъхновението ме намери

Но не си го представяйте като топъл слънчев лъч. 

Не е. А и не желая. Харесвам го така

Намери ме някъде там измежду плътната мъгла

в студен ноемврийски ден.

Намери ме без много цветове,

без да играе танци в душата ми,

видях го да приближава бавно 

с ритъма на паднало на земята листо,

от есента обрулено.

Дойде и ми прошепна песен

за сезона на душата.

Понякога го виждах с цвят на тъга,

изрисувано на нощното небе.

Когато не знаеш що за образ има то

Но знаеш,

познаваш чувството.

Сърцето ти го познава,

сочи го като 

компас

без ориентир.

Вдъхновението ме намери

в три сутринта. 

Чувствах го навсякъде,

чувствах го дори в мразовития полъх на ноември.

Понякога играе с мен 

на криеница

из лабиринтите 

на

моята душа.

А понякога намира ме 

отново

в тъмна стая, 

пълна с топлина.

Намира ме в надеждата,

която тая, за една 

красива душа,

заобиколена от

висока стена.

Вдъхновението ме намери

Някак неочаквано

Ей така

като пролетен порой ме заля.

Душата ми рисува

не сам човек

а 

цяла

вселена.