Mar 17, 2017, 5:39 PM

На Д.

781 2 1

 

Вдъхновението ме намери

Но не си го представяйте като топъл слънчев лъч. 

Не е. А и не желая. Харесвам го така

Намери ме някъде там измежду плътната мъгла

в студен ноемврийски ден.

 

Намери ме без много цветове,

без да играе танци в душата ми,

видях го да приближава бавно 

с ритъма на паднало на земята листо,

от есента обрулено.

Дойде и ми прошепна песен

за сезона на душата.

 

Понякога го виждах с цвят на тъга,

изрисувано на нощното небе.

Когато не знаеш що за образ има то

Но знаеш,

познаваш чувството.

 

Сърцето ти го познава,

сочи го като 

компас

без ориентир.

 

Вдъхновението ме намери

в три сутринта. 

Чувствах го навсякъде,

чувствах го дори в мразовития полъх на ноември.

 

Понякога играе с мен 

на криеница

из лабиринтите 

на

моята душа.

 

А понякога намира ме 

отново

в тъмна стая, 

пълна с топлина.

 

Намира ме в надеждата,

която тая, за една 

красива душа,

заобиколена от

висока стена.

 

Вдъхновението ме намери

Някак неочаквано

Ей така

като пролетен порой ме заля.

 

Душата ми рисува

не сам човек

а 

цяла

вселена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ava Milova All rights reserved.

Първото ми стихотворение.

Наясно съм, че е далеко от перфектни словосъчетания или използване на правилна структура, но пък написано от дълбините на душата ми, искрено. 

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...