6 мар. 2013 г., 20:46

На Деница

741 0 0

 

Днес един младеж ме помоли да напиша стих на момичето му,

искаше да изрази чувствата си, а любовта струеше от думите му

докато ме молеше, беше прекрасно усещане и ето какво се получи.

 

 

            НА ДЕНИЦА

 

Дишам с всяка твоя част,

въздухът ти е и мой,

няма ли те ще съм мъртъв аз,

животът ми докрай е твой.


Единствено аз теб обичам

и ден, и нощ сърцето ми тупти,

колкото и да се вричам,

едва ли ме разбираш ти.


На думите светът е беден

този огън с тях да изразя,

няма ли те аз съм непотребен

от пламъка ще се изпепеля.


И сърцето си дори да губя

в него теб ще приютя,

и всичко друго да изгубя,

теб завинаги ще съхраня.


Цветът на моята любов

е образ свят, божествен,

за теб на всичко съм готов,

с теб съм жив, мъжествен.

 

Аз на теб до края свой

дните си ще подаря

в един живот - и мой, и твой,

истинска любов ще споделя.







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...