Mar 6, 2013, 8:46 PM

На Деница

  Poetry » Other
745 0 0

 

Днес един младеж ме помоли да напиша стих на момичето му,

искаше да изрази чувствата си, а любовта струеше от думите му

докато ме молеше, беше прекрасно усещане и ето какво се получи.

 

 

            НА ДЕНИЦА

 

Дишам с всяка твоя част,

въздухът ти е и мой,

няма ли те ще съм мъртъв аз,

животът ми докрай е твой.


Единствено аз теб обичам

и ден, и нощ сърцето ми тупти,

колкото и да се вричам,

едва ли ме разбираш ти.


На думите светът е беден

този огън с тях да изразя,

няма ли те аз съм непотребен

от пламъка ще се изпепеля.


И сърцето си дори да губя

в него теб ще приютя,

и всичко друго да изгубя,

теб завинаги ще съхраня.


Цветът на моята любов

е образ свят, божествен,

за теб на всичко съм готов,

с теб съм жив, мъжествен.

 

Аз на теб до края свой

дните си ще подаря

в един живот - и мой, и твой,

истинска любов ще споделя.







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...