18 янв. 2009 г., 15:31

На длан и до атом

1.1K 0 24
Приготвих си шепите да те събирам, на капка по капка мълчана вода,  на стъпка по стъпка, диря по диря, на залък по залък, троха по троха.   Намигат ми вечери по самодивски, под сянка от птица с изящно перо. Засрамени клепки - усмихнати мисли накълцаха ситно хиляда "защо".   Препускат ми пръстите по парадигми, превива се кожата, смисълът - скрит. По дланите пърхат учудени стигми (защо съм такъв идиот, упорит?).   Събирам те в шепи, без много да мисля, за всичките Еви закусвали с теб, на дума по дума - ситни мъниста, на глътка по глътка - горчиво кафе.   И хапе ръцете ми вряла мъглата, и хълца под ноктите напречен срез. Защото те искам на длан и до атом, от вчера за утре, от утре за днес. Р.Д.  



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Tomad (Тома ), на теб се падна честта - последният ми коментар "по същество" в този сайт...Занапред възнамерявам да се огранича единствено до благодарностите, така, че прости ми логореята!
    Дали някого го кефи написаното от мен - не ме касае...никого не уча как да пише, моля и мен да не ме учат на това!Не търся в този сайт връзки, нито приятелства, а още по-малко партньори...не ме пере амбиция, нито смятам да правя кариера...Нямам и няма да издам книги.
    Просто пиша...защото не мога иначе.
    И Господ да ме съди за това!
    Поднасям извиненията си както на теб, така и на всички останали за репликата си, и ви уверявам, че няма да говоря повече...и без това не го мога...
    Просто ще пиша.
    И Господ да ви е на помощ!
  • Неслучайно си те оставих за "лека нощ". И хич и не съжалявам. Готин ритъм и прочее, но ти си го знаеш и без да ти се мазня.

    П.П. Римата "прибой"-"зашо" не кефи. Но ти и това си го знаеш...
  • Страхотно е!
  • Много Емоционална Поезия!
  • Само ще сложа !!! за коментар!
    Ясно е защо, нали?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....