На длан и до атом
Приготвих си шепите да те събирам,
на капка по капка мълчана вода,
на стъпка по стъпка, диря по диря,
на залък по залък, троха по троха.
Намигат ми вечери по самодивски,
под сянка от птица с изящно перо.
Засрамени клепки - усмихнати мисли
накълцаха ситно хиляда "защо".
Препускат ми пръстите по парадигми,
превива се кожата, смисълът - скрит.
По дланите пърхат учудени стигми
(защо съм такъв идиот, упорит?).
Събирам те в шепи, без много да мисля,
за всичките Еви закусвали с теб,
на дума по дума - ситни мъниста,
на глътка по глътка - горчиво кафе.
И хапе ръцете ми вряла мъглата,
и хълца под ноктите напречен срез.
Защото те искам на длан и до атом,
от вчера за утре, от утре за днес.
Р.Д.
© Радост Даскалова All rights reserved.
